Празна кристална чаша

30 ene 2015, 16:48

Poesía

594 0 3

Да те приемам философски
и само приятелски
очите ти искри по мене да разпращат.
И да не тръпна със кръвта си цялата...
Не съм способна!
За това
тъй малко съм живяла...
Да нося спомена.
Наученото
и деня със други да споделям.
И чужда да е всяка нощ под светлината бяла...
Не съм способна! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Празна кристална чаша

Искате да прочетете повече?

Propuestas