1 abr 2015, 1:20  

Празна стая 

  Poesía » De amor
601 0 1

Празна стая

 

Сам в празната си стая,

спомените си преглеждам,

болката си да призная,

пак при тебе се отвеждам.

 

Истински те аз обичах,

чиста и неопетнена,

Тити галено наричах,

пловдивска Mелопомена.

 

С детски звън да ме погалиш,

душата ми запява,

тялото ми да запалиш,

сърцето се стопява.

 

Младостта ни заедно отмина,

болка трови ми гърдите,

повече не сме двамина,

някак тъжни са очите.

 

31.03.2015

© Зеленко Зеленков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Младостта ни заедно отмина,
    болка трови ми гърдите,
    повече не сме двамина,
    някак тъжни са очите."

    Поздравления... И продължавай да пишеш! 6 от мен!
Propuestas
: ??:??