Тъжни мисли
в празна
стая,
по стъклата
стичат се
сълзи.
Като
призраци
във нея те витаят-
Как боли!
Боли!
Боли!
Стените
гърчат се
ужасно,
сякаш
са предсмъртен
стон.
Тъгата
чувства се
на тясно
седнала
на своя
трон.
© Ивелина каменова Todos los derechos reservados