Ще седна тази нощ на чаша вино...
Нали е празник... мога и сама...
Ще облека бельото си най-фино...
Танго за сам бохемски ще въртя...
Да моля и да хленча не умея...
От хилядите "сбогом" загрубях...
Но как да си припомня да живея
за себе си, като за теб живях?
Наздравици на мен си ще надигам...
Свободна съм... Нима не е за тост?
И устните безмилостно ще впивам
във чашата със сок от черен грозд...
И... погледът ми почва да блуждае...
Презрамките си леко ще сваля...
Ръката под бикините ще вае
картина на самотните сърца...
Щом тялото си как да е излъжа
и хвърля му от любовта трохи,
в съня със теб отново ще се свържа
и ще празнуваме, както преди...
© Гергана Иванова Todos los derechos reservados
Имаш уникален изказ*
Такъв поет
и жена
няма как да бъде сам/а/.