26 abr 2022, 10:55  

Празникът 

  Poesía
399 1 7

Отидох в Рая... Няма хора,

а в Ада пълно е с народ.

Празнуват Възкресение Христово

ще сготвят там за целия си род.

 

Да ползват огъня ми казват.

Набучили на кол са Божия агнец.

Молитви пеят, обичта показват,

на празник всеки е велик светец.

 

Прегръщат се, целувки мазни.

Очите празни вперили напред.

В главите бродят мисли разни

щастливи, делника им е наред.

 

Извиках гневен "Що сте тука",

а множеството ми отвърна в хор.

Той Ной виновен да бъдем тука,

че Кайн оставил някакъв позор.

 

Какво е да убиеш гневен брата,

нали нормално е, животът такъв.

Да търсиш със смъртта отплата,

отново е пролята чужда кръв.

 

Христос Возкресе, Истината да покаже,

дали видяхме я остава си въпрос.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Някъде бях чел научен труд "Кривогледството, детска болест на човечеството"
  • То така се става кривоглед ха ха Що не пробваш да ядеш гледайки в чужда чиния
  • Лъжеш са всеки гледа в чуждата паница. Питай и ша видиш.
  • Бъди сигурен, всеки един отлично е видял какво има в чинията си! Ако не вярваш, питай който искаш
  • Краси, ти да не говориш за ония години "когато се наливаха основите"
  • как така се разхождаш свободно.. а едно време какъв ад и рай имаше тц
  • С истини пълни са душите, само дето делата не са като тях. 🙂
Propuestas
: ??:??