Умореното утро пак ме събуди
с лъчите на майка, а външния шум
като глас на баща в ухото шептеше,
ала блян са били те във детския ум.
Отново денят ме побутва полека
и с ледна ръка мойто рамо държи.
"Бързо, живей! Няма време и нека
таз стрелка на живот покрай теб все кръжи".
Изпратени бяха пари за подръжка
двеста евро в пакетче, всичките в брой.
Колко тежко и колко бавно ги мъкнех-
цената на сълзи и изкупен покой... ...