20 dic 2008, 9:24

Празно 

  Poesía
473 0 6
Няма въздух. Няма светлина.
Няма и земя под мен.
Няма нищо. Само тъмнина.
Сякаш животът ми със смърт е заменен.

Не усещам болка или радост.
Не усещам ничии ръце.
Не мога дори и да страдам.
Не мога да имам сърце.

Земята е далечна, празна, пуста,
някак си безсмислена и зла.
Душата ми е нито чиста, нито мръсна.
Аз просто нямам и душа.

Не вдигам очи да те гледам,
не правя и стъпка напред.
Забравих кога чувствах за последно.
Не помня беше ли нещо към теб.

Не искам и да имам чувства,
остави ме да тлея сама.
Не искам света ти. Той е изкуствен.
А моя е истински. Макар и пълен с празнота.

Не мога да усетя, че се молиш.
За мен и ти си празен и далечен.
Млъкни! Дори не чувам как говориш.
До теб съм, но отдавна съм далече.


06.06.2000г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво , хубаво , хубаво , много хубаво пишеш !!!
  • Поздравления, Събина! Стихът ти е много тъжен и много искрен, много...
    Усмихвай се, винаги колкото и да е трудно. Ще видиш, че има успех!
  • Успяваш!
  • Мартина, благодаря зе предложението за редакция, но както съм казвала и преди, предпочитам произведенията си в първоначалния им вариант. Писала съм това на 18 години и искам да го запазя, както съм го усетила тогава. Освен това, дори до ден днешен, аз не се стремя да спазвам някакъв ритъм, а по-скоро да изразя себе си. Благодаря отново за критиката! Поздрав!
  • Здравей!Като цяло стихотворението ти ми хареса- изповед на едно опустушено и уморено сърце.По- добро е от много от нещата на тази тема, които съм чела тук.Ритъмът на много места обаче ти се губи,а в последния куплет римуваш "далечен" с "далече", което според мен не е много удачно. Ако искаш, мога да ти предложа моя редакция.Поздрави и успех!
  • много тъжно...
    Събина мила...истински е твоят свят...и твоят стих.
    прегръщам те, с обич.
Propuestas
: ??:??