Празно е, празно е, празно е,
душата ми стана мълчалива сълза.
Разни са хората, странно е
сред толкова много как съм сама.
Потърсих любов, приятели имам,
усмивки раздавам и взимам от тях,
но колкото повече слънце събирам,
толкова повече ставам на грях.
Сълзата във мен постоянно ме вика,
не дава да имам секунда покой,
превръща ме в огън и сянчица тиха,
не плача, не мога, за моя герой. ...