24 jun 2011, 11:31

Празнота 

  Poesía » De amor
546 0 5

Тази нощ сълзите ми не идват,

лицето ми се сбръчка в сухота,

очите като кладенци пресъхват

и цялата съм... празнота!

 

В главата мисли няма, само болка

залитане, изтръпване, кънтеж...

и, свита във постелята си жалка,

заслушвам се в сърдечния туптеж.

 

Дали сърцето ми е тук, дали го има?

Кънтежът му превърнал се в капчук,

а болката е просто несравнима,

сърцето твое да тупти за друг...

 

И в празната ми стая сляпо

се лута самотата пипнешком,

откри ме и ме стиска яко...

намери в моя дом подслон.

 

И пак сърцето тихо се обажда,

ранено от обвивката с бодлива тел,

от "кома"-та ме разумът изважда

и казва никой, че не го е взел...

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??