Стаята е празна.
На тази снимка прегърнал си ме ти.
Легло и масичка, на нея нощна лампа.
Не свети, ни луна, ни светлини!
Прозрачна стая.
Книги, цветя, поляти със сълзи.
Твоите дрехи за зимата дори.
Аз не виждам, толкова боли!
Споменът кръжи.
Дали забрави обичта ми ти?
Не чувам стъпки, думи, хлопнати врати.
Защото теб те няма - отпреди! ...