Празнотата в мен

25 nov 2012, 23:41

Poesía » Otra

845 0 3

Слушам празнотата вътре в себе си.

Храня я с останки от мечти.

Разрешавам ненадейни ребуси,

в чудеса повярвала почти.

Сто въпроси, хладна паст раззинали,

се спотайват в моя полусън.

Бъдеще, сегашно, кратко минало

впиват се в душата като трън.

А пътеките от споделена радост

изтъняват – син прозрачен дим.

Сто надежди – преживяна сладост -

ме променят като летен грим.

Аз се спускам надълбоко в чувствата.

Слушам празнотата как звъни.

Чакам капка щастие изкуствено –

мене и света да промени.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Donka900 (Триб Трибс)

2012-11-26T22:56:29+02:00

Ако трябва да цитирам кое ме впечатли,бих посочила целият стих!!!Прекрасни думи.На Вас пожелавам само хубави неща,за да ви вдъхновят за още...много стихове,силни като този!
sisi6571 (Светла Илиева)

2012-11-26T06:26:47+02:00

Не потъвай,Нинка!! Идва Коледа,вярвай в чудеса!! Да ти е светло!!
Довереница (Дочка Василева)

2012-11-26T01:42:47+02:00

"Сто въпроси, хладна паст раззинали,
се спотайват в моя полусън."

Сто въпроса просто чакат отговор,
сто надежди чакат своя час.
Сто пъти по сто мечти - възможност
да запълнят всяка празнота