Ще дойде ден – след всичките отрови,
душата ще олекне, само с грам.
Щом шепа думи в болката зарови,
да бъде друга няма да ѝ дам!
Ще я превърна в сянка, синя птича,
в догарящ залез, в тънка струйка дим...
Изтлявайки пак тебе да обича.
Ела тогава – да я измълчим,
душата ми. Светът ни е загърбил.
Каквото взел е, нека го е взел.
Пречистена от болки и от скърби,
ще те обичам, ветре звездочел...