ПРЕД ДИЛЕМА

Изправен съм отново пред дилема…

От тука накъде да завървя?

Решавал съм подобни теореми,

Но пак  като младоците  горя!

О, не, че аз от нещо се страхувам…

Но патешки се мотам във калта

Не се съмнявам аз, че нещо струвам!.

Макар не винаги да стигам до целта…

Това което беше, преди време,

От него днеска няма и следа!..

С друг поглед  днес съм, дявол да го вземе.

Сгъстява се и гъстата мъгла…

А тия тежки  шестдесет години.

Натегнаха  на мойте рамена.

Но времето, което ме отмина,

Все пак пося  и свойте семена!

И днес проблемите си преценявам…

И всичко сякаш е за първи път…

Аз вместо по-корав, по-нежен ставам…

От чувствата сълзите ми текат!..

Аз всичко през сърцето си прекарвам

и може би това е мой късмет…

Като с човек, със Лошото се скарвам…

В гърдите си не съм с парченце  лед!