Две шепи светлинки. Отде сега се взеха?
Не ги ли плаши вече вятърът студен?
Светулки ли ми прати август? За утеха –
да знам, че още той е лудо влюбен в мен.
Три палави акорди звънко вън запяха,
магия ли септември прави? Или да.
От гласове на птици ми издига стряха,
за да не зъзна нелюбима под леда.
В четвъртото кьоше на тихата ми къща,
седи октомври (вече мъничко пиян)
Навярно затова и нежно ме прегръща,
листо съм златно върху топлата му длан...