Иконата изгаря с болка дланите

и пари във душата, тлее и боли.

И влизам във двубой с абсурдите,

където някой въобще не ти принадлежи!

А притежаваш ли  човек е миг на щастие,

което няма де е вечно - запомни!

И благославяй го като причастие,

докато чувството в сърцето не заспи!

Красиво е когато сутрин се събудиш

и нежно те погалят с обречени ръце.

За щастието трябва сам да се потрудиш,

тогава топлина облива твоето сърце.

Животът ти в момента е като на птица,

която е като ранена от любов вдовица.

На кукувица ми прилича и боли,

защото кукувицата в гнездото не стои!

Желая от сърце да срещнеш ти жената,

която безусловно със любов да те дари.

Да слее се едно в едно душата

и чувството на обич никога да не заспи!

Това се моля аз пред твоята икона,

която може би с любов ми подари!

И знам, че Богородица ме чува

и съм щастлива, но и ме боли!