пред очите
на здрача
с тихи сълзи
ще плача
слепотата
на мрака
пред вратата
ще чака
на лицето
на болката
с тънка четка
прикрита
тук преминал е
облака...
виждам
нишката сива...
ще оставя
във стаята,
сивите нишки
и сивите дни
ще тръгна
усмихната
под щастливи
звезди
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados