16 mar 2006, 20:53

Пред огледалото 

  Poesía
740 0 8
Ще си обуя най-тесните дънки,
ще ги запаша в ботушуте,
косите ще вдигна високо
парфюма май е на свършване.
Пудра ,червило,руж по скулите
грим колкото за блясък в очите.
Ще взема малко пари и телефона
да не забравя цигарите.
Ще потропвам с високите токове.
Съпругът ще ме гледа намръщено
и някак под вежди  учудено
излизаш ,но за вечеря е време.
Не ме спирай,реших и ще тръгна.
С приятелки някъде да пия
коктейла си Рузвелт ,а може ракия.
До късно на дансинга ще тънцувам
под звуците на ДМХ или Стинг.
Пробвам си дънките а те ми хлопат,
нови ще трябва да купя,
другите по фитнеси ходят,
а аз все слабея.
Поглеждам се в огледалото,
сенки и бръчици всякакви.
Как ми се случи ,че времето
и мен вече рисува .
До вчера бях малко по друга
със звънка усмивка,щастлива.
А днес една тъжна съпруга
Е,не съвсем,но на там отива.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аха, готова си...да тръгваме
    Браво, само така
  • Благодаря ти Вал и на теб Румене!
  • Джейни, много хубав стих!Браво!

    Тези, пусти огледала...все нещо ни прошепват
  • Джейни, добро е стихотворението. Не обръщай внимание на анонимни двойки. Поздравления!
  • Кой се разхожда из сайта рано сутрин да пише 2-ки?
    Все едно.Дано от това му е станало по-добре.
  • Благодаря ви!Пепина то наистина е реално и истинско.

    А днес една тъжна съпруга
    Е,не съвсем,но на там отива.
  • Много ми хареса идеята и изпълнението. Толкова в реално и даже актуално. Много хора имат тези проблеми, но не всеки говори за тях. Браво! 6
  • Адски много чувство...тъжно е някак,но и толкова реално!6 от мен!
Propuestas
: ??:??