23 abr 2021, 14:54

Пред огледалото 

  Poesía
317 0 3

И аз понякога съм смешен.

И аз понякога мълча.

Дори понякога съм грешен

и често другите гълча.

 

С деня се боря неутешно

и ставам някога раним.

Дори във времето ми днешно

не търся в него синоним.

 

Съдбата моя ми отрежда

да карам в среден коловоз.

Доброто с бяло ме поглежда:

избягвам земния тормоз.

 

И сбъдвам някои надежди,

и сам се радвам от душа.

Живота гледам аз под вежди

и мъча се да не греша.

 

И тъй превъртам календара-

години трупам аз на куп.

С живота съм във надпревара

по пътя хлъзгав, но и груб...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??