Пред паметника на Свети Георги
Свети Георги тук спрял си е коня
сред алеята с влажните кестени.
Сгазил змея под тежката броня,
той очите във нас с укор втренчил е,
че сред сивото людско гъмжило
няма ларва светийско подобие...
Ех! Недей ни съди, братче мило!
Да си жив днеска, знаеш ли, сложно е.
Твоят път бил е труден, но ясен:
колиш змея и после-принцесата!
Нас епохата сви ни натясно ...