Стоя сама пред онзи дървен праг
и чакам някой пак да ми отвори!
"Къде са хората, какъв е този мрак?"
Попитах тишината, но не отговори!
А споменът, изгубил се във мен,
довя усмивка на едно красиво детство!
Там, в изгрева се раждаше безкраен ден,
игрите бяха нашето вълшебство!
И пак съм тук, пред прага, все сама,
вратата няма кой да ми отвори!
Обрасъл двор, повехнали цветя,
а тишината, никога не ще ми проговори!