4 dic 2005, 11:00

Пред рая 

  Poesía
937 0 3
Пред рая
Стоеше немощен човекът,объркан и не зрящ,
пред портите на рая цяла вечност,
не искаше да влезе в този кът блестящ,
защото знаеше-не е там мястото за неговата личност.
И вярваше във своето безумие,
объркал беше някой него в миг
и даде му задгробно,вечно щастие,
а той се каеше със жален вик.
Излезе ангел в своя блясък
и спря до него много изумен
-защо стоеше тоз нещастник, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рени Радева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??