Седни пред мен за два коняка
и кротко да се разберем.
Раздялата ще ни е яка,
а може да се разберем...
В очите нека се погледнем
на разстояние - ръка.
В душите тихо да поседнем -
да се замислиме така,
че тайните си да изкажем
без свян - нали? - лице в лице.
Или сега ще се накажем,
или ще подадем ръце.
Но нека пием два коняка,
да стоплим двете си души.
И прошка да поиска всяка,
или мостът ще се разруши...
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados