29 mar 2017, 13:25

Пред родната ми къща 

  Poesía » Filosófica
420 3 7
Генка Богданова
Душата ми e днес пред нея на колене.
Тъжно и виновно в мен сърцето стене.
Тя стои пред мене тиха, посивяла,
рони се мазилка от стената бяла.
Прашните прозорци с укор ме поглеждат.
Моите ресници през сълзи се свеждат.
На стрехата грачи ято черни врани,
като, че за помен тъжен са събрани.
В малката градинка живо цвете няма!
Колко ли се сърди на небето мама?
Суха е асмата, орехът – отсечен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??