Повярвах ти и знаех, че греша,
подсказа ми го тайно самотата
с подправен фалш и хлъзгави слова
предаде любовта и я разплака
Да, цяла бях, сега се промених
Незнайни са душевните неволи
От вътрешните рани най-боли,
но повече от спомени наболи
Разпадам се в безбройни тишини
през пълнолунията полудели
И с всеки дъх животът ми горчи
от шепота на мисли вледенени ...