13 nov 2018, 16:48  

Предал си ме 

  Poesía » De amor
755 1 1

Ах, колко е красива тази стая

и опиянена е от алкохол в забрава.

Роклята си бяла ще захвърля,

зад завесата,

за да

да забравя.

 

Във очакване съм аз на теб,

да дойдеш,да седнеш,

да разкажеш...,

че от любов целия си обгорен

и от любовницата си в хотела

бил си покорен.

 

Със влажен поглед ще те гледам,

ще те обичам до безкарая,

ще легна на леглото наше,

сякаш мен прегърнал ме е Рая.

 

Ела и ти до мен легни

и с двете си ръце ме прегърни,

че може утре да замина,

бавно да умирам и загина.

 

Ела до мен ме погали,

погледай ме така като децата,

че никога не бях жена

на мъжете вечно в краката.

© Любов Никифорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На предателя се прощава, ако той обича. И, ако ти го обичаш, разбира се. Хубав стих. Детски, наивен. Стих на жена, с дъх на жена. Когато жена пише за мъж, когото тя обича, поезията винаги е красива и тъжна. Така пишат жените, когато обичат.
Propuestas
: ??:??