Забравила за моите очи ти търсиш чужди.
Забравила за моите рамене прегръщаш чужди.
Забравила за моята любов ти имаш чужда.
И ме предаде.
Почувства ли ми болката сега,когато те погледнах.
Усети ли от моите очи какво е да си в бездна.
Усети ли размазваща тъга, усети ли измама.
Ако не си, прости, аз просто съм те нямал.
Била си празнота със име.
Била си облак, стих, несподелени чувства.
Заблудата ми в теб превърнала в изкуство.
Защо...
© Ганчо Попов Todos los derechos reservados