Тъга ли е? Боли ли безгръбначност?
Простенваш в агония, пронизвайки
сам очите си със стъклена прозрачност.
Излизаш от живота си изнизвайки се.
Няма смисъл ничие мълчание
и ням е този, който вярва в края си,
задъхващ се след всякое дихание,
сляпо вярващ, че открива рая си.
Не се ли питаш сам ли се убиваш
допускайки си автобезразличност?
Отиваш си, а мислиш че заспиваш
с предателство на собствената личност.