Денят ми е предчувствие.
Едно сърце разискрено,
една звезда измислена,
една земя орисана
да страда и да моли,
за миг да пренебрегне
тревоги и неволи
и да стопи съня си
във приказно очакване.
Денят ми е предчувствие,
желание, надбягване
със силата на времето.
Като прашеца в цветето,
като гласа на рожбата
или плода и семето,
за мен в едно предчувствие,
дарено от надеждата,
се ражда нероденото.
© Люска Петрова Todos los derechos reservados