5 nov 2012, 16:05

Предчувствие 

  Poesía » Otra
460 0 2

Душа мъчително притихнала

от  предусещане зловещо…

Сякаш всеки миг застинал е

и предрича нещо неизбежно.

 

Ужас с полъха се носи,

помръкнал е светът внезапно

и съмнения нахлуват мрачни

за страхове, отречени отдавна.

 

Всеки стон издава болка,

 напомнят усмивките ирония,

и интуиция във тъмни краски

витае с мистериозната агония.

 

Тягостно, безумно чувство

сетивата тиранично обладава.

Навярно ще изгубя нещо

или човешка слабост надделява...

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В живота на повечето хора се е промъквало това тъмно чувство, но не бива да му се поддаваме. Много добре е обрисувано в стиха ти! Поздравления!
  • Аплодисменти! И още много успехи в така красиво прецизното и изчерпателно споделяне на неописуемо чувство/предчувствие!
Propuestas
: ??:??