Без да съм те срещнала се влюбих,

без да съм те виждала те заобичах.

Много щастие по пътя си изгубих,

много болки и вини до днес отричах.

Превръщах се във вятър лунен,

криех се зад римите условни.

Живеех сляпо до безумие,

живот объркан и преломен.

Нощем стиховете пишех все за теб,

отдавна бъдещето те предсказа.

Описвах те във всеки следващ ред,

с перото и целувах, и наказвах.

А тя, съдбата, присмехулно те отдалечи.

Зная, учи ме отново на търпение.

Да науча, че най- топлите лъчи,

топлят след най- пълно затъмнение.

Денят на срещата ни наближава,

до теб ме доближава всеки стих.

Слънцето от утре ще изгрява,

защото истината за живота си открих.

15. 05. 2016 г.

Бадемов Цвят