670301 (Павлина Гатева)
1387 361
16 dic 2009, 9:16  

Предесенно-песимистично 

  Poesía » Otra
513 0 2

Прегърбена съм от извиване
да видя как ще дойде щастието,
готова всеки миг да скрия
умората от неприятностите.

Краката ми са с ревматизъм,
за да избягам от неволите;
скована съм, ограничена;
безсмислено е да ме молиш

да тичам с теб към неизвестност,
да ти разпервам с длани сянка.
Бих предпочела да поседна
в предесенната си полянка,

да си разпръсна цветни спомени
да си сплета отново китката.
Желанията ще завържат кърпата,
в която е душата ми увита.

 

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??