15 feb 2016, 18:27

Преди да хвърля - всичко е в дланта ми 

  Poesía » Filosófica
520 0 9

 

 

            “Ези” или „тура” е просто случване

            под пръста на съдбата като медиум.

            Държа юздите на света в юмрука си

            и се надявам без дори да гледам,

 

            че изборът ще се окаже правилен...

            (Ако е грешен - аз не съм виновна.)

            Звънти монетата и се търкаля

            и още няма никакви посоки...

 

           „Ези” или „тура” – предлага бъдеще.

            Монетата в дланта ми обещава

            най-безпроблемни изходи и пътища,

            плащ, който вярата ще защитава

 

            от мен самата и от присмеха на другите,

            от пукнатата стомна на очакването.

            Кръжи монетата - вълшебен пумпал,

            докато обяви в едно мълчание

 

           със продължителност една въздишка само:

           решение, посока, мир, война...

           Преди да хвърля - всичко е в дланта ми,

           а после - е „ези” или „тура”...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Супер...позиционно Хареса ми вариантът Ви!
  • " Преди да хвърля - всичко е в дланта ми,
    а после - е „ези” или „тура”..."

    Толкова е вярно!
  • Трябва просто да изберем едната страна на монетата! Прекрасно, Доче!
  • Дали "юмрукът с юздата" или „ези” или „тура”?! Или пък симбиоза?
    Мъдър поглед, хубави стихове!
    Поздрави!
  • Благодаря ви... Бъдете здрави, момичета и момчета!
  • Преди да хвърля - всичко е в дланта ми,

    а после - е „ези” или „тура”...
    Невероятно!!!
  • Аплодисменти и от мен! Всичко е в ръцете ни.
  • " Преди да хвърля - всичко е в дланта ми,
    а после - е „ези” или „тура”..."
    Аплодисменти!
  • Много мъдро си казала всичко, Доче! Дори и филигранно разработения план, който е и позиционно обоснован, неминуемо минава през "ези-тура" теста. И докато пумпалът на монетата бясно се върти под погледа на притесненото от очакване сърце, мисълта за сигурност ни е напуснала и сякаш всичко е в ръцете на онези богове от Олимп, които Омир така добре е описал в Илиада. Поздравление за невероятния ти стих!
Propuestas
: ??:??