8 dic 2009, 0:57

Преди да потегля... 

  Poesía
622 0 6

 

 

 

… обесих ръцете си
 
за онова закопчано
което ми пречи
да дишам...
 
съших страховете
в празни илици
да пазят очите
които обичам…
 

постелих перваза
с листа от лозите
да помня вкуса
на изгнилото грозде…
 
в локви до кърваво
стичаше виното
капка след капка
следите за после…
 

заключих прозорците
спуснах пердетата
 
в стая
отдавна
невлизана
 
по Ъглите скрих те
в клетви за връщане
 
с рози
от обич
пронизани…
 

после покрих
огледалото с взора ти
в слепи от тихо недели
 
(бавно пригласят
безмълвно клавишите
в синьо тъгата си вплели)…
 

а непоникнали думи по пода
 
нежно рисуваше
жажда без пръсти…
 
тихо…
по-тихо…
а вече е вечер…
 
а само звездите са пъстри…
 

 
потеглих…
 
изсипах трохите по пътя
да мога да върна посятото
гладни копнежи избрули душата ми
в сгънати песни от лятото…
 
и в път без посоки
нозете си вплитам
бавно вървя към дъгата…
 
някъде там
ме очакват очите ти
 
някъде
там

 
в тишината…
 

 

                                                               ... sessiz sokaklarda kalırsın*

                                                               ... понякога оставаш в тихи (безмълвни) улици

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Соната"..... ненаписана...

    Благодаря Ви!
  • "гладни копнежи избрули душата ми
    в сгънати песни от лятото…"
    Харесвам твоите стихове, Бети!
    Поздравления!
  • Разкопчаваш и "бесиш" с....думи!!!
  • Бети, Бети - соната за пиано си!*
  • "изсипах трохите по пътя
    да мога да върна посятото
    гладни копнежи избрули душата ми
    в сгънати песни от лятото…"
    Твоята Прекрасна поезия Бети!
  • Харесах!
Propuestas
: ??:??