Преди да се роди,
Септември се разплака.
Тъжиш ли, Август, тъжиш?
Тръгваш си, даже не махаш.
Преди да се роди,
Септември ме разплака.
Тъжна ли? Тъжна не съм.
Нищо и никой не чакам.
Гола до мен ще заспи,
срутена, моята младост...
Млада съм, млада... Нали!
Пак ще го бъде топлият Август!
Гол се във мене събужда
онзи Септември разплакан.
Само че няма очи...
Никой и нищо не чака.
01.09.2010
© Катя Todos los derechos reservados