Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
15 jun 2019, 12:24

Преди да се скъса конецът 

  Poesía » Canción de autor
1483 10 6

По кройка присъща, семпло съшита е

на живота ми длъжката дреха.

Без маншети и джобчета скрити,

без надиплени, фини плисета.

 

Остър ръб върху няколко кръпки;

високо, де бие сърцето.

Там е, откак неотстъпно заглаждах

непокорните, черни парчета.

 

В избелялото черно ръбът си остана;

пресича и новата плетка.

Линия права, сякаш втъкана

в душата на моята дрешка.

 

Ръб на кърпено?! – ахва гнусливо Естета.

Той дири с очи съвършеното.

Друг, замижал, промърморва: Дефект е

в услужливо менящи се ценности.

 

Проста роба. За принц непригодна,

но я нося с ревниво достойнство.

Възширочка е, лека, удобна,

облякла ме с ведрост, спокойствие.

 

Тази дреха и теб би загърнала;

място в нея за всекиго има.

Блага сянка над цвете посърнало,

дом за пътник, замръкнал сред зима.

* * *

Бод подир бод - топи се конецът,

лѝце и опако свързващ неравно.

Сетне... внезапно се къса, подлецът.

Простете, че вметнах тук тази баналност.

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за добрите, и съвсем по темата, слова, Таня!
  • Откак се скъса конецът, пътища много. А, чакай, това беше за каруцата. Ама ти имаш и каруцарско... Съвсем се обърках!
    Може да не е пищна роба, но важното е, че ти е удобна! И още по-важно е, че приютява и други, поокъсали дрешките си, но не тъй вещи в съшиването им
  • В противовес на гадорийката около нас, Наде...
  • Всяка твоя творба е отделна Вселена - от мъдрост, човещина и обич. Благодаря!
  • Той, животът, си тече и без метафори, но, все пак, нека да го погъделичкаме малко.
  • Интересна метафора за живота!
Propuestas
: ??:??