По кройка присъща, семпло съшита е
на живота ми длъжката дреха.
Без маншети и джобчета скрити,
без надиплени, фини плисета.
Остър ръб върху няколко кръпки;
високо, де бие сърцето.
Там е, откак неотстъпно заглаждах
непокорните, черни парчета.
В избелялото черно ръбът си остана;
пресича и новата плетка.
Линия права, сякаш втъкана
в душата на моята дрешка. ...