Anita765 (Ани Монева)
296 11769
3 sept 2019, 17:40

Преди дъждовете 

  Poesía » Versos blancos
1077 4 6

 

Септември е тук, но не бързам за никъде,

заслушана вятърът как му припява

и спира дъха с аромата на мента,

а после се шмугва в прохладните нощи.

 

До късно люлее тревите им в скута

и търси сред тях изпокрити щурчета,

че свикнал е той с песента им приспивна,

която го гали и с нежност го кротва.

 

Тогава сънува овалното рамо

на билото, дето денят му катери,

гнездата на влюбено сгушени птици,

зелени корони и бликащо слънце.

 

В съня се усмихва, а сутрин росата

измива очите му с капчици бистри

и хуква отново,  разпитва септември

за цветна палитра и сладко от дюли.

 

Все още е топъл и палаво роши

косите на някое смугло момиче

или залюлява на жица врабчета,

ръката ми хваща и есенна ставам.

 

Тогава септември и мен забелязва,

навярно защото в очите ми сини

рисува тъга с цветовете си жълти

лицето на вятър, ведно с дъждовете.

 

 

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??