Преди и подир няколко без пет
Светът живурка в няколко без пет.
Заспиват в безпорядък тишините.
Със всяка липса празното расте,
а безхаберието бавно ги оплита.
Часът е спрял на няколко без пет.
Стрелките са в различни измерения.
Умът си търси патки да пасе
и глух и сляп е за предупреждения.
И малко подир няколко без пет
ще спре завинаги последният часовник,
ще стихнат неродени часове.
И пак ще няма никакви виновни…
Дали след няколко по няколко без пет…
(не смея да задам на глас въпроса)
Ще се родят пак нови часове
в тиктакаща часовникова бодрост?
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви... Бъдете здрави приятели!
-
Ще се родят...
-
Хмм... размисли ме. Време и часовник не е едно и също. Поздрави, талантливке!
-
"И малко подир няколко без пет
ще спре завинаги последният часовник,
ще стихнат неродени часове.
И пак ще няма никакви виновни…" - казват, че след това настъпва истинското време, нашето безвремие ли е... ако вината ни е, че сме измислили часовника -
Времето е нещо толкова... субективно. Понякога бърза твърде много, а друг път се влачи безобразно.
Чудесно стихотворение. -
То пак добре, че не е в 6 без 10...
Поздравявам те. -
Тези, които твърдят, че могат да спрат времето, много често умеят... само да извадят батериите на часовника 😀 Хубав стих, Доче! Както и цялата ти поезия!
-
За това имам познати, които си правят часовниците поне с 5 минути напред. Когато стане 5 без 5, всъщност вече да е малко напред. Умът се опитва да залъже времето поне в личен план. Животът ни е килим, изтъкан от предубеждения и страхове и ние вървим, борейки се с тях.
Поздравления за стиха!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрави, Довереница!
Желая ти благословени дни!