31 oct 2010, 14:20

Преди и след 

  Poesía » De amor
1187 0 4

Преди и след


Изчерпана бях! Сякаш нямах нищо

у себе си или поне до мене.

Безсмислиците бяха мои мисли,

а стъпките ми - дири от пълзене.


Мечтах да надживея празнотата,

мечтах да бъда тази, за която

се чувствам в миг на празник за душата.

Свирепо бе ми! По очи в земята


заровила глава - сама оставах...

Прости ми, обич моя, за тогава,

когато, без да зная, наранявам,

повярвай ми - от твоя поглед страдам.


Прозрачна съм - нима не ме разбираш?

Преди да те позная, търсех остров,

по който кули от химери се простират...

Вървях на нереалността по моста


и с твоя помощ днес го разрушавам,

тъй болката ми тихо си отива.

Пред теб сега разкаяно признавам,

че ми е трудно нищо да не скривам.


Но се пречиствам... Като сняг съм - в бяло.

В сърцето ми до дъното си влязъл!

От своята любов, неовладяна,

не зная само как ще те опазя?!



© Марина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??