Преди и след
Изчерпана бях! Сякаш нямах нищо
у себе си или поне до мене.
Безсмислиците бяха мои мисли,
а стъпките ми - дири от пълзене.
Мечтах да надживея празнотата,
мечтах да бъда тази, за която
се чувствам в миг на празник за душата.
Свирепо бе ми! По очи в земята
заровила глава - сама оставах...
Прости ми, обич моя, за тогава,
когато, без да зная, наранявам, ...