Как искам да не мисля,
да не чувствам,
да отпочине моята душа ...
Къде? Оттатък? Там записана?
Добре, ще чакам ... Но докога?
Тя всеки миг ще плисне
от всичко преживяно,
наяве и насън неизплакано
в капки бисерни,
а като облак тъмен натежало ...
Затова сега тъй бързам
да я ливна в стихове -
река с прагове и бързеи
по смачканите бели листове ...
Дали остава воден прах
от душите с букви реанимирани?
Знам ли ..., но поне
докторски няма да е грях
преди последното изписване ...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
"Затова сега тъй бързам
да я ливна в стихове -
река с прагове и бързеи
по смачканите бели листове..."