Природата пред празник се пречиства
и в сняг и студ греха измива по Земята,
че скоро нова страница ще се прелиства
ще се роди животът нов, с надежда свята.
Красиво утрото зад хоризонта пак наднича,
разпръсква нежни багри в синьото небе
и още слабо Слънцето е, свети не припича,
страхливо се показва зад планински върхове.
Все по-трудно въздухът на глътки пари и се вдиша
в бял скреж разрязан е денят с двучасовата светлина.
По сняг скован, изтръпнал мога пак писмо да ти напиша,
ако не залепнат пръстите за дръжката на входната врата. ...