Преди това ела
Страдах, докато открия
мястото си в този свят,
а илюзиите ми разруши стихията
на житейският ми непохват.
Друга сила, друга нежност
възкресиха в мен това
чувство остаряло,
дето ме превръща във жена.
Тази истинска, любяща,
бях забравила, че мога да съм аз.
И по-чиста, и по-искрена
със срама на своя грях
се събудих в ранна утрин,
без, от нищо, да изпитвам страх.
Моля те, не ме залъгвай
със заучени, неискрени слова!
Oстани със мен докато можеш,
но преди това ела.
И аз ще мина през стихията
на всеки следващ ден,
със силата ми - твоята сила -
и любовта във мен.
НЕ МИ ОСТАВАЙ ТВОИТЕ ИЛЮЗИИ!
ДО ПОСЛЕДНО МОИТЕ РАЗРУШИ!
ОТКРИЙ МЕ, ЗНАЕЙКИ, ЧЕ МЕ ИЗГУБВАШ
И ПОСЛЕ С МЕНЕ ОСТАНИ!
© Петя Данаилова Todos los derechos reservados
Пишеш прекрасно! С обич.