26 oct 2009, 2:20

Преди тръгване 

  Poesía » Otra
664 0 5

 

 

Недей да обещаваш цветни спомени,
че спомени такива ме разбиват...
А щастието старо ми напомня
как могат те да доубият
остатъка във мене от надеждата
за лятната любов в красива есен...
За танца на телата... и за песните,
които ще напишем с теб без думи...
Недей да обещаваш нищо, чу ли ме?
Дори листата не помръдват...
Да помълчим един до друг, приседнали,
преди поредното ни  тръгване...

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разбирам. Ами повече случвания ти пожелавам, така по-често ще те чета.
  • Мила Анна, никъде не съм изчезнала....все съм си тук...само дето не мога да пиша без емоция, нали ме разбираш за какво ти говоря...градивния материал на вселената, самотата, е много як, докато не изригне вулкана на страстите, и не предизвика разместване на пластовете в тела и мозъци...
  • Мълчание, в което се чуват ударите на сърцата...
  • Абе, Рот, къде изчезваш така-а-а!? Толкова се радвам да те видя! Стиха е як, звучи изживяно като всичките ти неща. Харесва ми.
  • Хареса ми.Здравей.
Propuestas
: ??:??