Отровиха дори реката -

прегръдката й ласкаволенива

успива в летаргичен сън.

Течението влачи и тела за никъде.

Вибрират струните от жажда,

а рибите избират клуп копринен

или гердан от гръсти -

да бъдат лъскави, притихнали в подмолите.

Сезонът на мъгли и рядка кал

ни прикова. Природна аномалия

или неистов глад за власт,

забъркан като хляб от мнимите спасители.

Кога най-после ще се свърши?

Къде е оня дух? Какво се случва?

Кой води списъка на алхимиците?

Как да открием извор в горите тилилейски

без легенди преди съмване?

Микстурите са пивки от жаждата неистова.

Да ги приемем ли отново за света вода,

до днеска ненапита, но потребна

за всички живи същества.

Звучат, примамват гласове фалцетно,

интимно-достоверни в мрака.

До кога?