Вятърът който е “загоритава”,
стърже със телена четка
вчеращноизсъхналата трева.
До него бърборивата съседка
пресъхваща от бряг до бряг река
одумва всеки камък и скала.
Ръбат бил този, онзи в глина,
а плоският така подскачал
досущ от шоу балерина
и даже раците със аморал закачал.
Тя даже и върбата не пожали-
Във дупката й пъхал се кълвача,
а тя една такава му се гали
и коконясва със короната си сврача.
Пък мрянът вместо във подмола
На мряната със мренчетата да се радва…:
“Хайрсъзинът по цяла нощ из дола
Пъстървовата девственост открадва.
То за това баща й като гламав
ей там из вировете се върти
че и жена му с червея без срама
в оралните си сериали все смърди.
Пък тази в черното, пиявицата кротка
Все плъзгава, вдовишки все скърби
но тупордията от снощи беше лодка
със голокрак рибар под черните върби
Какво е вършила не зная
Но сутринта бе с посинена джука
Ама си трая
И свършвам тука.
Пък вятърът защо тъй стърже
Нехранимайко, не на мен
И той замазва грехове набърже
Че онзи ден…”
….
Когато нейната вода море и океани стигне
ще чуят ококорени хамсиики
как им разправя без окото и да мигне
“Не сме от тия, како Сиике”