15 may 2009, 6:39

Предопределеност 

  Poesía » Otra
2490 0 29

Няма какво!
Закъде да се имаме?
Всичко е мръсни парцали!
Прашно сукно,
от забърсани гримове.
Криещи само провали.

Как изпод маската
нямаше никаква
току една изненада?
Как да се спраскат
закърпени ликове
в живи усмивки наслада?

Няма какво!
За кого да поплачеме
с тези сезонни съмнения?
Тази любов
е обречено свлачище.
Тази любов е мъчение.

Как върху липсите
гласно приписваме
някакви псевдо заслуги?
Как зад кулисите
нямаше никакви
шансове с теб да сме други?

Няма какво!
Накъде да отиваме
с тази любов инвалидна?
Някак изпросена,
криво износена -
нямаше как да ни стигне.

 

--

6:30, 15.05.2009

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми стиха ти!
    Поздрав!
  • Уникално...близко.
    ...и поклон пред силата на думите ти!
  • Много категоричен, имайсторски стих и модерен изказ.Всъщност,ти си го знаеш.Но защо ли,въобще в коментарите, чета за поводите,взети от живота-любов,лъжа,свобода?Поезията и музиката са най-чистите форми на изкуството.Би трябвало да се говори за настроение,образ,внушение,
    усещане...мисъл...измислица и най-вече за субективност.Интересна е
    единствено различно поднесената гледна точкаИмаш я.Wali.Виолета Томова/
  • Хм. Алипиева, готов съм да се хвана на бас, че имам повече приятелки, отколкото ти. Разбира се, може и да загубя, но определението "женомразец" си е само твое.

    Ваниче, сърдит съм на света, зашото е лесно. Лесно е да се оплаква човек - е, на, аз го правя по толкова изсилен начин.

    Мерси на всички.
  • Невероятен си!
    Просто... ми спираш дъха
  • Вие сте толкова талантлив, но защо сте така сърдит на света, на хората, че и на себе си дори?
  • Благодаря.
  • Е, това е страшно силно и добро!

    Браво!
  • !!! Дори тъгата от раздялата ме хвърля в екстаз, заради уникалната форма на изразяване..която имаш!!!!Кармично пристрастена към поезията ти..
    А от психологична гледна точка осъзнаваннето на проблема , равносметката, прозрението , което ни е споходило, е вече крачка напред...Но какато казва Хайтов : "Едно е да можеш, друго да искаш , а трето и четвърто да го направиш..."
  • Мнооого добро! И (за съжаление) познато неприятно усещане за загуба на време и енергия. Закономерно обаче така се получава - колкото повече даваш, толкова повече даваш, защото ти е жал за направеното дотук. И то си е чист егоизъм, защото не съжаляваш за другия, а за собствените положени усилия...
    Отплеснах се. За пореден път си страхотен. Глупава думичка, но за теб е на място.
  • Много сте мили. Благодаря.
  • Хареса ми
  • Поздрав Тома!
    -------------------
    (Andromaha (Белла ) - Знамената винаги е по-добре да бъдат свити навреме ако усеиш, че си влюбен в нещо фалшиво. За това трябва сила, а не да водиш безсмислени битки да спасяваш - "Любов инвалидна"...
  • Аплодисменти! Поздрав!
  • Добро е, Тома, даже много!
  • Хареса ми!
  • Много добро, Тома! Браво!
  • Поздрав!
  • ето до какво водят безсънните нощи!
  • !!!
    И на мен много ми хареса!Ще го запомня този стих!
    И е права Еличка!
    Поздрави!
  • Аплодисменти за стиха!!!
  • "криво износена"...

    продънено едно такова усещане оставят думите ти, Томич... и прокъсан вкус...

    добър си! много! б*си!
  • Аплостименти за стиха! Изписан с точност, но носи някакъв негативен заряд...
  • Страшно е това осъзнаване...
    "Как върху липсите
    гласно приписваме
    някакви псевдо заслуги?" А това си е просто невероятно, отлично формулирано. Като цяло стиха е страхотен, но си тръгвам от тук просто с едно "Ох...".
  • Предопредел(е)но...
  • Тази любов
    е обречено свлачище.

    Ух, че е точно...!
    Поздравления, Тома!
  • Обреченост. Лекото куцане се превръща в голям недъг, а с бутане не се стига далече.
    Въпрос на осъзнаване.
    Присърце ми е този стих, Томс... Прегръщам те!
  • А ти от "липсите" пак полза си извлякъл!
  • Любов инвалидна!
    Звучи интересно!
    Желая ти стихове за истинската!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??