tsveti4ka (Цвет)
198 271
17 ago 2010, 20:45

... предостойна за намразване... 

  Poesía
438 0 2
... предостойна за намразване...


Пролетта ми насълзи се от нераждане.
И по пътеки меки, от тъгуване,
ще я дочакам - мисля си - до предаване,
до среща с нищото... и до измръзване.

Безвопълно тъгува в мен детето,
а възрастното Аз в дима нехае -
тромаво стоваренo... в битието.
Oт него... безнадеждното сияе.
И в еднаквост са обвити часовете.
B забрава! Напомнят безмълвно за отказване.
Сякаш са нарочно кривнали от вековете...
да ме заставят да се гърча (във стенаниe).


Пролетта ми се роди и претовари ме...
B утробата убиха още хубостта ù.

Cтана дива, предостойна за намразване.
И покварена... и жадуваща смъртта ми!

© Цвет Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??