Та казвам аз, понеже съм си хахо,
и не им цепя, хич биля, басма,
от времето на соца още бяха
останали мистрия и тесла.

Те бяха ми по право и наследство –
баща ми бе баш майсторът прочут.
„Я стига с тая пенсия мизерствал,
откривай фирма, с бедността до тук!”

Послушах я и аз веднъж жената
(във банката си имах влог на мен)
и ето ме с заверка в нотар'ята
на пръкнал се, успешен бизнесмен!

Продаде ми бай Данчо от Диканя
место, със изложение на юг.
Бригада майстори от Трън поканих,
а за техник дамгосах моят внук.

Той купи матерялите с отстъпка
в новооткрития ни Баумакс.
По магистралата, на Бойко скъпа,
за ден три камиона извъртях.

Градежът тръгна в село по реда си.

С асфалт от автобана път строих.
И местните прикриха завистта си,
аз тяхното лукавство им простих.

След изкопи, бетони и отбрани
четворки тухли, чамов гредоред,
на покрива побихме скоро знаме,
до него риза – както му е ред.

Накрая и реклама пуснах в Нета:
„Продавам вила нова с изглед – юг”
с надежда да си върна мурафета,