Заслушах се във пролетта
и във смеха на ветровете,
във шепота на две листа
около чашката на цвете.
Погалих мекото небе –
поляна синя на звездите.
Възторгът ми възторг не бе,
а меланхолия прикрита.
Пожалих всеки цъфнал цвят
и всяка недопята песен.
Във пролетния аромат,
долавях, грее вече есен.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados