Предпролетно настроение
Под слънцето са облаците черни...
Навъсена е цялата земя.
За Витоша са подстъпите стръмни.
Сега и аз нагоре се стремя...
Какво съм ù направил на Съдбата...
Че съм така лишен от Радостта...
И стъпките ми глъхнат във гората,
и сякаш съм изгубен във света.
А вятърът ме шиба през мъглата...
Отвръщам му със поглед вледенен.
Небето ме притиска към земята... ...