9 mar 2012, 21:32

Предпускова метротреска 

  Poesía » De humor
625 0 10

Предпускова метротреска

                                    

                                       На Тодор Димитров

 

 

Шефът бърза пак припряно,

заповеди все реди

за монтажа. Рано, рано

битието ни вгорчи.

 

Метростанцията свети –

плочки, релси, свод, врати.

Само наште турникети

чакат да се завърти

 

лудницата по перона –

над човешкия поток

да се чувства той персона

пуснала метрото в срок.

 

И на датата обекта

да открие Бойко с пас

къмто Брюксел – да омекнат

в политиката към нас.

 

Нека щедро финансират

във Софийското метро!

Тича шефът, вдига гири,

а на нас е все едно.

 

Ни заплатите ще вдигне,

ни награда целево

ще получим, че да стигнем

Европейското ниво.

 

Само хока, кръвно вдига,

резултатът пак е тоз:

с бързане не се постига

качество – най-важен коз –

 

за медали и похвали.

Спирка – блеснала в разкош!

Влаковете като хали

ще минават ден и нощ.

 

Шефът бърза пак припряно,

заповеди все реди...

Следващата метрогара

нов месия ще роди.

 

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !
  • Абе, докато в България има такива самозабравили се шефове,интересчии,
    никога няма да се оправим.Колко малко му трябва на човек, за да работи с удоволтвие и даде всичко от себе си.Една добра, насърчаваща дума.
  • Така е, Илко. Трябва да го създадем и то да бъде коректив в политиката!
  • Вятър, как да не го кажа истински, като всеки ден се пека на този огън!

    Райчо, да не забравяме, че метрото е и повод за написване на някое и друго хубаво стихче!

    Вали, метрото е хубаво нещо. Само да не преминава под прозорците ти!

    Дани, благодаря ти. Поздрави и от мен!

    Бароне! Радвам се, че си ми колега от Лондонското метро! Крайно време е да се видим на живо и обменим опит. Благородни поздрави!
  • Жив и здрав да си, значи не сме само колеги по перо, Ванка! Поздрави, имаш повишение от мен, да знаеш!
  • Много ми хареса! Поздрави!

  • Поздрави! Ето ти изкуството отражение на живота...аз много
    обичам алегорията, но метрото ще е и под моите прозорци-
    та траповете са противен реализъм...Wali/Виолета Томова/
  • Който и да е шеф, все тая ще е...
    Поздрав!
  • !
  • Много истински си го казал.Но едва ли шефа ти заслужава да му посветиш такова хубаво стихотворение щом "битието ни вгорчи".Явно е от ново излюпилите се шефове. Остави го да вдига кръвно,така му се полага.Поздрав !
Propuestas
: ??:??